Как да спрете да казвате Не 

Детето ви се нуждае от дисциплина, но да чува от вас само думичката не не е най-уместният начин за постигането й. Ето как може да избягате от омагьосания кръг забрананеподчинение.  

Радостта от първите стъпки на вашето дребосъче е нещо, което никога няма да забравите. Но заедно с тези първи опити за отстояване на независимост идват и онези невероятни способности на малчугана да е винаги там, където бихте предпочели да не е, и да държи в ръцете си нещо, което е в състояние да ви изправи косата. Ако ежедневието ви е изпълнено с викове от типа Не прави това!, Спри веднага! или мелодии като Неее!, има голяма вероятност в даден момент да почувствате, че сте най-лошият родител на света. Може би наистина сте вие и още поне 50 милиона като вас.

Дисциплината е едно от най-сериозните предизвикателства пред родителя на подрастващото дете. Безкрайно лесно е да се подхлъзнете и да попаднете в омагьосания кръг не, няма пък, което потиска вас и разстройва детето ви. Оказва се, че едно от възможните спасения в случая е избягването на думичката не. Децата лесно се отегчават от нея и изненадващо бързо се научават да я игнорират. Запазете тази думичка единствено за много сериозни ситуации, отнасящи се до безопасността на детето.Вероятно последното нещо, което бихте искали да направите, е да пречупите независимия дух на детето си или чрез престараване да превърнете авторитета си на родител просто в заплаха от викове. Възпитаването на творчество и позитивизъм у детето означава опознаване на дребосъка и разбиране защо поведението му е такова. Не забравяйте да сверявате очакванията си с реалните възможности на детето.

Нетипично ли е постоянно дразнещото поведение на детето?

Не детето проявява съвсем естествено любопитство към всичко (и така развива интелекта си) и има нужда да експериментира и изучава. Най-добрият учебен метод при децата е действието и повторението му, ето защо малчуганът е способен да отваря и затваря вратата непрекъснато в рамките на поне 10 минути. Детето не цели да ви докара до лудост, а просто установява връзката действиепротиводействие: ако бутна вратата силно, се чува един прекрасен нов звук. От негова гледна точка фактът, че е установил тази връзка, е просто очарователен и е в състояние да го доказва отново и отново. Опитайте да споделите възторга на малчугана и проявете търпение тази откривателска фаза няма да продължи дълго.

Защо непрекъснато се опитва да прескочи границите?

Вашето подрастващо дете започва да развива и усещане за самостоятелност и независимост, което почти го принуждава да изпробва прага ви на търпимост ежедневно. През първата си година детето не осъзнава, че вие също имате чувства, можете да мислите за нещо различно от него или да очаквате от него нещо, за което то още не се е сетило и не е пожелало. Едногодишните палавници са истински егоцентрици и държат светът да бъде виждан единствено през техния поглед. В края на първата годинка дребосъкът започва да развива усет за индивидуалност и осъзнава, че съществуват и други мнения и чувства, които трябва да има предвид. Въпреки че започва да допуска, че и вие имате някакво мнение, все още продължава да очаква собствените му желания да са на първо място. Детето живее на принципа тук и сега ако иска нещо, очаква да го получи, и то веднага. И ако вие имате дързостта да се изпречите на пътя на някое от желанията му, бъдете сигурни, че ви очаква страховит гневен изблик. Това не може да бъде

определено като непослушание, защото детето все още няма понятие за отношението правилногрешно. То е просто типично подрастващо човече, което е длъжно да е импулсивно и да ви предизвиква, а най-твърдото му убеждение е, че светът се върти около него.

Как да отстоявате авторитета си?

Ключът е в умението да окуражавате доброто поведение и да осъзнаете, че дисциплината не означава механично налагане на граници и забрани, а обучаване на детето как да прави правилните неща. Ако крещите за това, че малчуганът е подредил сандвича си с мармалад върху видеото, само ще го объркате. Той просто е искал да провери какво ще се случи. По-добрата тактика е спокойно да обясните, че видеото не обича да яде сандвичи и предпочита само видеокасети. Ако детето е достатъчно голямо, му позволете и да опита да постави видеокасета. Най-важното е да се научите да откривате положителното във всяка подобна ситуация. Опитайте се да гледате на тези предизвикателства като на идеалните възможности да научите детето си на нещо ново.

Кога е неизбежно да кажете не?

Тъй като малчуганите не са в състояние да предвидят или да усетят опасността, е задължително да ги наблюдавате постоянно, особено когато са на рискови места като детската площадка до улицата например. Ако в останалите ситуации успеете да ограничите употребата на думата не, точно тук, където е най-необходима, тя ще има ефект. Ако възникне опасност за дребосъка да кажем, детето ви посяга да вдигне от земята счупена стъклена бутилка, вие наистина трябва да кажете не и да прекъснете веднага заниманието му. Кажете го твърдо, но спокойно. Когато опасността отмине, обяснете на детето, че така е можело да се нарани. Дайте му няколко секунди да осмисли информацията, след това го насочете към някакво приятно занимание, което ще го разсее.  

5 начина да покажете на детето разликата между правилно и грешно:

  • Установете ясни правила. Създайте ясни и точни граници, за да избегнете всякакви недоразумения. Например кажете: Може да слезеш от столчето за хранене само ако ми дадеш да ти изчистя ръцете преди това.
  • Обсъждайте последствията. Обяснете на детето, че собственото му поведение се отразява и на други хора, например: Аз съм тъжна, когато ти крещиш така.
  • Дайте пример. Ако искате детето ви да подрежда играчките си, покажете му как точно става това. Детето с радост ще ви подражава в това занимание.
  • Отдалечете детето от проблемната ситуация. Ако детето ви например хапе друг малчуган, веднага го хванете за ръка, отдалечете го от жертвата му и спокойно му обяснете къде е сбъркало.
  • Ценете доброто поведение. Когато детето направи това, което сте поискали от него, не пропускайте да оцените или възнаградите доброто му поведение. Под награда разбирайте топла прегръдка, усмивка или целувка, която ще покаже на детето, че ви е зарадвало.

Съветите на специалиста

Тактики за избягване на думата не

  • Предпазни мерки. Обезопасете дома си така, че ценните предмети да са недостижими за палавника, а опасните зони да са предварително подготвени за атаките на детското любопитство. Все пак оставете и малко (обезателно безопасен) материал за малкия откривател, за да постигнете спокойствието и на двете страни вашата и тази на дребосъка.
  • Разсейвайте дребосъка. Децата под 2-годишна възраст реагират много добре на тази техника, тъй като все още не умеят да задържат вниманието си по-продължително време. Дори и да се насочи към някоя неуместна според вас дейност, е достатъчно да кажете: А, виж какво кученце минава, и дребосъкът ще забрави авантюрата си.
  • Позитивност. Вместо да казвате на детето: Недей, ще паднеш!, кажете: Дръж се здраво и внимавай! Смисълът е да показвате по-често какво искате да направи малчуганът, отколкото какво не желаете от него.
  • Бъдете гъвкави. Понякога желанията на детето са основателни и приемливи, но ние сме склонни да ги отхвърлим само защото не се вписват в нашия график. Така че, ако не сте предвидили разходка до детската площадка, не бързайте да казвате не, а по-скоро: Добре, ще отидем, но следобед, и ще имате време да промените плана си, без да го проваляте.
  • Предложете алтернативи. Малките деца нямат интелектуалната възможност да разберат, че едно и също нещо може да се направи по няколко различни начина. Работата на родителите е да им покажат как става това. Когато малчуганът настоява за шоколадова бисквитка точно преди обяд, не е нужно да обяснявате, че така ще си развали апетита просто заменете бисквитката със сладък плод например.
  • Избирайте битките си. Ако детето ви предпочита да се вози в количката, а не да ходи редом с вас позволете му го. Полезно е от време на време да разрешавате подобни изяви на самостоятелност те правят детето ви уверено. Избирайте мъдро кога да се намесвате и да налагате правилата си.

Сп. Моето бебе и аз, брой 31, октомври 2005