Достатъчно добър родител ли съм?

Снежанка Димитрова - психолог-психотерапевт,
базисен треньор по ППТ към Дружеството по Позитивна психотерапия

       Всеки от нас като родител си задава този въпрос .Сякаш никога не сме сигурни дали правим най- доброто за нашите деца . Опитваме се да дадем всичко на което сме способни , но нещо все не ни достига да добием онази вътрешна увереност и да си кажем Да ! Аз съм суперродител. Предлагам ви една история на действително проведен експеримент в американски университет, която би могла да ни даде подходящ отговор.

      Достатъчната майка

      Група американски студенти решават да проведат изследване до колко е силна връзката между майка и дете и каква е границата на отдаденост от страна на майката към своето дете. За целта те канят млада майка с току що роденото си дете- очакванo, желано и много обичано . На тях им се предоставя напълно оборудвана с всичко необходимо стая в която тя и детето и да прекарат следващите три месеца. Единственото условие, което и е поставено е да няма контакт с външният свят.

      В първата седмица от началото на експеримента, майката била напълно отдадена на своето дете. То не слизало от ръцете и, непрекъснато било милвано и целувано. В точен режим му се поднасяла храната и всеки път, когато то заплачело майка му го успокоявала с много търпение и нежност.

      На третата седмица нещата започнали да се променят. Майката започнала да се чувствува все по уморена и все по неспокойна. Много по- често детето било оставяно само, дори и в моменти когато плачело. Случвало се тя да пропуска точния час за даване на шишето с мляко.

      Така изминали още две седмици, когато майката не издържала и започнала да  блъска по вратата и неистово да крещи: Пуснете ме да изляза, не издържам повече 

      Всеки родител е добър родител, защото тръгва от доброто си желание да се грижи, обича и възпитава своето дете. Но както се вижда в тази история, колкото повече времe, обич и внимание отделяме за децата си, във нас започва да се прокрадва неспокойствие раздразнение и усещане, че сякаш губим себе си. В този момент тези чувства  не само ни отнемат спокойствието, но и възможността пълноценно да се наслаждаваме на контакта и връзката ни с детето.

      Достатъчната майка, в този смисъл и достатъчният родител е този който има способността да дава време, обич и внимание както на детето си, така и на самия себе си. Това осигурява неговото спокойствие и същевременно се дава възможност на детето да се опре на собствените си заложени ресурси и да се самоопознае.