Малки хитрости как да научим детето да бъде самостоятелно

Винаги искаме най-доброто за децата си. Често пъти сме готови на всичко, стига да можем да ги предпазим от трудности и несгоди. Но не бива да забравяме, че наред с грижите ние трябва да ги научим да бъдат и самостоятелни, да им дадем увереност в собствените сили. Защото времето минава бързо и… съвсем скоро малкото човече ще се окаже пораснало. Тогава то ще трябва само да взема решения и да се справя с предизвикателствата на живота. А тези умения се градят от най-ранно детство, именно чрез изграждане на самостоятелността.

Как да научим детето да бъде самостоятелно, разговаряме с психолога Теодора Пампулова.

 

Как да научим детето: да се храни само

Обикновено бебетата изпитват любопитство към храната и приборите. Именно поради тази причина често още на 7-8-месечна възраст те започват да посягат към масата и да искат да се хранят сами. Повечето родители  се притесняват детето им да се храни с ръце, да не се изцапа, да не се задави. Колкото по-рано обаче малкото дете се научи да борави с приборите, толкова по-добре то ще се справя и в яслата, и в детската градина, където това е задължително.

Необходимо е родителят да бъде търпелив и да възприеме храненето през погледа на детето – като удоволствие и забавление, като игра. Ако детето може да се храни само, престанете да го храните вие!

 

Как да научим детето: да се облича/съблича

Около втората годинка детето започва да проявява инициативата да се облича само. Слагането на шапката, обуването на чорапките и на обувките с лепки, свалянето на панталонките обикновено не го затрудняват и то може да ги извършва само. Възможно е обаче мъникът да започне да се притеснява или да се ядосва, ако нещата не се случват толкова бързо, колкото желае.

За да го улесним и да му помогнем да се научи да се облича и съблича само, е необходимо да му предоставим по-широки дрешки, с които да „тренира“. Дрешките трябва да са в достъпните за него шкафчета, за да може да ги взима без проблем. Трябва многократно да показвате и да обяснявате как се вдига ципа, как се закопчават копчетата, кое е отпред на дрешката и кое отзад, коя е лявата обувка и коя дясната и т.н. Можете дори да вземете играчки или кукли, които заедно с детето да преобличате и върху които да показвате последователността – първо се облича бельото, после чорапите, панталонките, тениската и т.н.

 

Как да научим детето: да подрежда играчките

Подреждане на играчките е равно на подреждане на ума и мислите! Още от най-ранна възраст детето трябва да бъде учено да събира разхвърляните играчки. Прохождането е идеалният момент, за да започнете с възпитаването на тези навици. Под формата на игра родителят може да мотивира детето да събере разхвърляното, а след това да се опита да превърне това в ритуал – например, преди сън всички играчки да бъдат сложени по местата си, за да „спят“.

Хубаво е родителят да дава личен пример и да „помага“ в разтребването. Играчките, които не представляват интерес за детето, могат да бъдат прибрани отделно. Поставянето на нещата по местата им развива фината моторика и координацията на детето.

Родителят не бива да очаква детето да приеме с ентусиазъм задължението да събере разхвърляните из цялата стая играчки. Той трябва да прояви хитрост и да представи нещата не като задължение, а като забавление. Например, един татко ми беше разказал, че е измислил играта „Кой ще събере най-бързо играчките от своята половина от стаята“. Тригодишният му син приемаше играта като съревнование, като предизвикателство, което често печели. Разбира се, таткото го оставяше да спечели! Имаха и кодова дума, която даваше старт на състезанието. Така за кратък период от време играчките биваха събирани и поставяни по местата им.

 

Как да научим детето: да спазва лична хигиена

Дете, което не играе, не се и цапа! Миенето на ръцете, зъбките и къпането би следвало да са ежедневни ритуали. За съжаление обаче детето често отказва да ги изпълнява.

Изграждането на хигиенните навици започват още от раждането. Колкото по-рано родителят започне да настоява детето да мие зъбките си например, толкова повече се затвърждава навика и с времето детето по-малко се съпротивлява срещу него. Мъникът трябва да разбере, че това е неотменим ритуал. На около 10-месечна възраст трябва с радост да протяга ръчички, за да бъдат измити, а към 2-годишна възраст да прави усилия само да мие зъбките си. До тръгване на ясла детето трябва да бъде научено как да се забърсва и след като е станало от гърнето.

За да може детето да се научи по-бързо и качествено да извършва хигиенните ритуали, необходимо е те също да бъдат представени като игра. Така например дете, което отказва да си мие зъбите, може да получи писмо от феята на зъбките, в което тя настоява и обяснява защо трябва да се мият.

На тригодишното дете може спокойно да му бъде обяснено какво представляват микробите и как може да ги почистим само с топла вода и сапун.

 

Как да научим детето: да ходи на гърне

Към 12-ия месец децата трябва да свикнат с ползването на гърне. До годинка и половина те трябва вече да дават знак за своите физиологични нужди. За съжаление обаче, за много родители раздялата с пелените се оказва голямо предизвикателство. Най-подходящото време за отказването им са топлите дни, в които детето е облечено по-леко.  Можете заедно с детето да изберете гърнето – с любим анимационен герой, с мелодия, с различни цветове и т.н. Поощрението и изразяването на възхищение от страна на родителя за „добре свършената работа“ също дава прекрасни резултати. Демонстрирането с играчки за какво служи гърнето също е чудесен вариант за приучаване. Ако въпреки всичко това, детето не желае да го ползва, изпада в истерии или се крие, можете да опитате и със седалка за тоалетна чиния. То е виждало вас в тоалетната, така че би било по-склонно да опита това.

 

Как да научим детето: да остава при различен възрастен  

Страхът от непознати е често срещан при кърмачетата. По-късно този страх също може да бъде развит, но често е резултат от социални фактори – родителят плаши детето, че ще го остави при познати или непознати хора.

Емоционалната реакция на детето зависи и от неговия темперамент.

При мнозинството от децата страхът от чужди хора започва около 8-ия месец и отшумява около първата годинка. Има обаче деца, при които страхът от непознати се появява отново към тригодишна възраст. Според едно изследване този вид страх е заложен еволюционно в човешкото бебе и е резултат от чувството за самосъхранение и запазването на вида. Страхът от непознати се проявява точно преди детето да проходи и да стане мобилно, за да почне да изследва заобикалящия го свят. Децата инстинктивно изпитват по-високи нива на тревожност, когато пред тях има възрастен мъж в сравнение с това, когато е жена. На подсъзнателно ниво женските лица/образи се свързват с желанието за закрила и сигурност, с топлината на майчината ласка. В тази връзка непознатите мъже предизвикват паника и силен стрес при бебетата, защото биват еволюционно свързвани с конкуренция, враждебност, надвиснала заплаха. При по-големите деца страхът от непознати се преобразува и трансформира в срамежливост, стеснителност, дистанцираност в общуването.

В същото време има деца, които се притесняват от това да остават при бабата и дядото, при лелята за кратък период от време. Причината за високите нива на стрес се дължат на това, че детето трудно разбира времето и това колко например са 2 часа и половина. За да се чувства по-спокойно, когато остава с друг, е необходимо то да е имало контакт с този възрастен още от раждането си и да е прекарвало време в разходки, игри и забавления с него.

За да подпомогнем процеса на опознаване между детето и другият възрастен, е важно предварително да осигурим време за съвместни дейности – игра с колички, оцветяване и т.н. Ентусиазмът на другия значим възрастен също е от голямо значение – той трябва да приема срещата с детето не като задължение, а като възможност за приятно прекарване на времето. Самото дете трябва да е уведомено за срещата, колко време ще продължи, какво ще се случи и т.н. Когато говорим за бебе, е необходимо първите няколко пъти, докато то свикне, майката да е наблизо, за да може да го успокои и отново да го върне в ръцете на другия възрастен. Постепенно детето ще придобие усещането, че когато има нужда, ще бъде утешено.

 

Как да научим детето: да остава само в стаята

Този въпрос често буди тревожност у родителите. Те се притесняват да остават детето само в стаята и това е напълно уместно, ако тя не е обезопасена, а мъникът е току-що проходил, например. Бебето може да бъде оставяно в креватчето си, когато няма предмети (играчки с дребни частици, например), които могат да застрашат живота и здравето му. По-голямото дете също може да бъде оставяно да играе самостоятелно в случаите, в които няма вероятност да се нарани. Всеки родител може да определи сам кога детето е готово да бъде оставено само в стаята, като има предвид физическото и психическото му развитие, средата, която го заобикаля, игрите, които предпочита детето, и т.н.

 

Как да научим детето: да се справя с емоциите си

С порастването емоционалният свят на детето става все по-пъстър, а палитрата на чувствата – все по-богата. Само за справка – в момента в българския речник на чувствата има над 150 емоционални състояния!

За да може детето да се адаптира успешно в социалната среда и да общува качествено, то трябва да бъде емоционално интелигентно, още повече че самите емоции могат да бъдат заучавани. Емоционално интелигентното дете умее да разпознава и разбира собствените си емоции, да ги контролира, да разпознава и разбира емоциите на другите хора. Наред с това то е с развит самоконтрол – умее да овладява агресивните изблици и гнева си.

Родителят може да подпомогне емоционалното развитие на своето дете, т.е. емоционалната интелигентност подлежи на тренинг. Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно се възпитава тя. Това, което майките и татковците могат да направят, за да подпомогнат процеса, е да говорят на детето за емоциите още от най-ранна възраст – например „Ти сега си разстроен, защото…”, „Мама днес е малко тъжна, защото…” и т.н. Родителят е този, който пръв трябва да покаже уважение към чувствата на детето, да даде личен пример. За да може да рaзбере малкият човек какво изпитват другите, възрастният трябва да обяснява и постепенно да въвежда и нови емоционални преживявания, в зависимост от случаите, разбира се, като ги назовава. Той многократно трябва да обяснява на детето как е правилно да изразява както положителните, така и отрицателните си емоции.

 

Как да научим детето: да играе само

Има деца, които търсят непрекъснато вниманието на своите родители. Те трудно се заиграват сами, често сякаш дори изглежда, че скучаят или дори нервничат. Още докато мъникът е на годинка, можете да го оставяте да играе сам с играчките си, като разбира се го наблюдавате. Не прекъсвайте и не се намесвайте в игрите му, ако това не е наложително. Предупреждавайте детето, че ще го оставите само и му казвайте къде може да ви открие. Започнете постепенно да увеличавате времето, в което не се месите в играта му. Само наблюдавайте! Тъй като детето губи интерес към играчките си, може да скриете част от тях и след време да му ги дадете отново. То ще им обръща внимание сякаш са напълно нови.

Често в ежедневието си сме длъжни да свършим много неща в домакинството, например. Можете да използвате детето като помощник, а ако е достатъчно голямо – да му възложите и индивидуална задача.

Самостоятелната игра се ражда в съвместната игра с други деца – т.е. детето е наблюдавало как и защо така се играе и имитира поведението, когато е само. В тази връзка, за да може едно дете да играе самичко, е необходимо да може да играе и с другите деца.

Детските психолози съветват да учите детето да играе само тогава, когато вие като родител се чувствате спокойни и имате достатъчно време и търпение. Често нещата не се получават от първия път – за това не насилвайте детето и не се ядосвайте! Необходимо е вие самите да сте готови да дадете контрола над игрите в ръцете на собственото си дете!

За детето е важно да може да играе само, не само от гледна точка на развитието на самостоятелност, но също така и като основа за развитие на въображението и фантазията.

Източник: Здраво дете